Става въпрос за езотеричните умения при колобрите (жреците на върховния бог Тангра).
Древната българска религия Тангризмът, е свързана с
най-древната монотеистична религия на човечеството,
идваща вероятно от потъналия континент Му (Лемурия) и Атлантида. Тангризмът също е свързан с множество езотерични доктрини и учения, разпространени в древния свят и съхранени в днешно време главно в Азия. В това число влизат също и древните храмови мистерии-посвещения, известни в Египет, Тибет и на Балканите (Орфическите и Дионисиеви мистерии). В по-късен период остатъци от древното учение могат да се открият в Даосизма, Старата тибетска религия Бон, тибетските учения на Йога, монголските и сибирски шамани.
Жреческото изкуство (или шаманизмът) е най-древното религиозно-мистично учение. Шаманът (колобър) е бил и философ, и воин, и поет, и певец, и актьор. Той свещенодействал предимно нощем. Колобърът е владеел тайнството да управлява потоците лъчения от Космоса, както и енергиите от недрата на земята. Чрез тях, в състояние на транс, той можел да лети в космоса (т.н. отделяне на Астрала от тялото), където се срещал със същества от други светове.
(Американски астрофизици, беседвали с шамани след такива трансове, с удивление констатирали детайлните им познания за съзвездия и дори за конкретни описания на повърхността на планетите. Тувинските шамани са били обстойно изследвани от НАСА и само можем да гадаем какво е било установено и научено от тях.)
Колобърът "общувал" със своите духове в състояние на екстаз, който се проявявал под две форми. При първата духовете го обсебвали и той говорел от тяхно име и след това свръхнапрежение е изпадал в безсъзнание. При втората форма, която е по-съществена,
неговата душа е пътувала
в царството на незримото,
като напускала тялото,
чиито жизнени функции намалявали до критичен минимум. Двете форми са могли да бъдат постигнати последователно - първо духът влизал в тялото на колобъра и след това повеждал душата му.
Духовете помощници служели на колобъра, но в същото време го напътствали, а дори и са му заповядвали. Всъщност шаманът, преди да стане такъв, е нормален човек, но той е "избран" от духовете, след което следва "шаманска" болест, която трае различно време и подготвя духа и тялото му за трудното дело на жреца. Колобърът е свещенодействал във всяко жилище, юрта или шатра, което се превръщало в модел на Вселената. Централният стълб или димното отверстие (коминът) е представлявал световната ос, а посоките север-юг се преобразували в долу-горе, поради което ставал "пробивът" и възлизането на небето. Надникването през отвора в средата на шатрата е бил в съответствие с поверието у шаманистите за отвор в Небето около Полярната звезда, където минавала "Световната ос". Най-често е представянето на шаманския път, като мост от дим между Земята и Небето.
Най-известният български
колобър е загадъчният Боян-Магесник,
известен от сведението на Кремонския епископ Луипранд (от 968 г. за събития от 949 г.), пратеник на германския император в Константинопол.
"... Той (Симеон) имал двама сина единият се наричал Баян (Боян), а другия, който живее и до днес и здраво управлява българите Петър. Боян дотолкова изучил магията, щото от човек веднага ставал на вълк или всякакъв друг звяр..."
Известният богомил Василий Врач по занятие бил лечител. Интересно е, че преди да го бутнат в кладата през 1114 г. в Цариград, той, подобно на шаманите, изпаднал в транс, показвайки липса на вълнение и болка. Описвайки видяното, Анна Комнина съобщава, че огънят го обгърнал веднага целия, но не замирисало на изгоряло, а от огъня се отделил стълб от бял пушек типичен шаманистки метод за "изчезване" в отвъдното.
Колобрите били на особена почит и представлявали магически водачи на войската. Преди война или сражение те определяли добрите и лошите дни и часове, които зависели от положението на звездите, извършвали също гадаения, заклинания и изготвяли магически амулети и знаци, които да предпазват войните.
Колобърът е бил духовен водач на българските владетели. Много канове са били и върховни жреци-колобри (титлата кан-багатур-колобър). Колобрите можели директно да влияят върху изхода на битките чрез магически практики и ритуали, които сковавали по мистичен начин волята на враговете. Те можели да предизвикват природни бедствия в нужния момент като буря, ураганен вятър, светкавици, проливни дъждове.
Колобърът свещенодействал и вървял пред бойците, като по този начин повдигал духа, повишавал енергийното ниво и противодействал на противниковите вредни влияния. Тези феномени са добре описани в специалната литература и има редица очевидци, които са ги виждали. Едно такова свидетелство дава Зонара през 515 г.: "...Българите отново нападнали Илирик и някои ромейски военачалници им се противопоставили със своите отреди. Но понеже онези (българите) си послужили с магии и заклинания, ромеите претърпели позорно поражение и всички загинали, освен малцина..."
Това е може би
древна форма на
известното днес психотронно въздействие.
В китайския философски трактат на Даосизма "Лие Дзъ" (около V-IV век пр.Хр.) се разказва за един жрец, който бил дошъл от крайния Запад (район, обитаван от древните българи Тарим, а времето на описаното събитие е през династията Чжоу около 1030-720 г.пр.Хр.):
"...По времето на Чжуския цар Му от една страна на крайния Запад (?) дошъл човек, който владеел силата на превръщанията. Влизал в огън и вода, минавал през метал и камък, преобръщал планини, променял теченията на реки, премествал оградени със стени градове. Издигал се в пространството и не падал, минавал през твърдо, без да се натъква на преграда, неговите хиляди и десетки хиляди превръщания нямали край. Той променял и формата на нещата, и мислите на хората. Цар Му го почитал сякаш човекът бил свещен дух, служел му като на цар, отстъпил му царските покои..."
Интересно сведение дава Гордеев по време на войната на Московска Русия на княз Иван Грозни срещу Казанското ханство (последния отломък от някогашната Велика Волжка България). При обсадата на гр. Казан през 1552 г. се е случило следното:
"... Стените на крепостта здраво се отбранявали от казанския гарнизон, при това при защитниците на града, на стените на Казан, ежедневно се появявали шаманите и пред очите на московските войски провеждали вълшебни ритуали, призовавайки гневът на боговете да се стовари върху главите на обсадителите. При завършването на обсадните работи се надигнала страшна буря, която разкъсала всички палатки. Разхвърляни и наводнени били много лодки със запаси и били унищожени продоволствените складове...." Този величествен отпор вероятно е озлобил Иван Грозни, поради което, когато накрая Казан е превзет на 2 октомври 1552 г., са избити 190 хиляди негови жители, а от този ден княз Иван Грозни си присвоява титлата Цар на руси и българи!